Една нощ на чист, скандален грях. Това беше всичко, от което се нуждаех, за да се унищожа напълно преди уредения ми брак по принуда. Избрах най-смъртоносния мафиотски крал на Дъблин да бъде инструмент на моя бунт, надявайки се да оставя бъдещия си съпруг с повредена стока. Но Данте Къмиски не се занимава със сладки грешки или лека корупция. Той изисква абсолютно подчинение. Робство. Пълно, спиращо дъха подчинение. Той трябваше да бъде опасен непознат, когото никога повече няма да видя. Тогава защо той е този, който се усмихва самодоволно на олтара, когато най-накрая свалят превръзката от очите ми? Безмилостният звяр, когото молех да ме унищожи в тъмното, сега е човекът, който законно ме притежава на светло. Ирландският крал, когото използвах за една нощ на непокорство, сега е мой съпруг за цял живот на последствия. И ужасяващият копелдак изглежда твърде доволен - сякаш е дирижирал цялата тази порочна игра. Той твърди, че нашият съюз е просто семейна договорка. Но тъмният глад в погледа му ми казва, че съм била преследвана, притисната в ъгъл и безмилостно заявена за негова. Той обещава да ме научи какво точно означава да бъда негова отдадена съпруга. Казвам му, че може да гние в ада. И все пак, когато грубите му ръце си спомнят как точно да ме накарат да хленча... когато гласът му спадне до онзи тъмен, заповядващ шепот, който ме принуди да коленича в неговия пентхаус, настъпва смразяващо осъзнаване. Наистина ли аз го преследвах онази нощ? Или дяволът просто примамваше плячката си в клетка? Казват, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Пожелах да бъда унищожена от крал. Оказва се, че получих точно това, за което копнеех. Просто не по начина, по който някога съм планирала.
